bojilova1 (Петя Божилова)
346 3131
31 авг. 2010 г., 18:02

Покана за кафе 

  Поэзия » Другая
3315 0 14

ПОКАНА ЗА КАФЕ

                                        на А.

 

Тъй кратки бяха срещите, Поете!

Две чашки... Снимки... Диалог забавен.

Не зная точно с теб какво усетих,

но с точност знам, че няма да забравя.

 

А после...Не поиска да остана

и аз не те поканих с мен да тръгнеш.

Пак бяхме си сами. Със свойте рани,

със свойте рими, със венеца трънен...

 

Поетите уж раждаме се зрели,

а част от нас до края не пораства.

Тя често плаче в своята постеля

и лампата държи, да не угасва,

 

и към вратата час по час поглежда,

но щом се тропне, стряска се ужасно.

Ех! Музата в небето ни отвежда,

но... в самолета рядко търси място.

 

При теб съм днес да каня(не да плаша)

и моля емигрантски-кратко, ясно:

Ела! Да пием с теб и тук по чаша!

Мадрид те чака. А Sol* е прекрасен.

 

Ако не можеш(или пък-не смееш),

кажи спокойно:„Не.“Ще го приема.

Да, „с теб или без теб, то ще изгрее...“.

Без двете чашки. Със една поема.

 

                                                           София- Мадрид

 

                                                                     п.п.Puerta del Sol -централен площад в Мадрид

© Петя Божилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??