Покана за кафе
ПОКАНА ЗА КАФЕ
на А.
Тъй кратки бяха срещите, Поете!
Две чашки... Снимки... Диалог забавен.
Не зная точно с теб какво усетих,
но с точност знам, че няма да забравя.
А после...Не поиска да остана
и аз не те поканих с мен да тръгнеш.
Пак бяхме си сами. Със свойте рани,
със свойте рими, със венеца трънен...
Поетите уж раждаме се зрели,
а част от нас до края не пораства.
Тя често плаче в своята постеля
и лампата държи, да не угасва,
и към вратата час по час поглежда,
но щом се тропне, стряска се ужасно.
Ех! Музата в небето ни отвежда,
но... в самолета рядко търси място.
При теб съм днес да каня(не да плаша)
и моля емигрантски-кратко, ясно:
Ела! Да пием с теб и тук по чаша!
Мадрид те чака. А Sol* е прекрасен.
Ако не можеш(или пък-не смееш),
кажи спокойно:„Не.“Ще го приема.
Да, „с теб или без теб, то ще изгрее...“.
Без двете чашки. Със една поема.
София- Мадрид
п.п.Puerta del Sol -централен площад в Мадрид
© Петя Божилова All rights reserved.
Благодаря ви, приятели!
