Покана за предателство
Не съжалявай, задето си дал:
на лудия късче Надежда,
на щастливия - акорди от тъжен роял;
на алчния – сребърник,
в който Юда, обезумен се оглежда.
Не тъгувай за Обич погубена
с отвара от долни лъжи.
Знай, след всяко възкръснало влюбване,
ще оставаш единствено Ти.
Не съжалявай, задето си дал:
на страхливия глътка кураж,
на слепия – Свят, оцелял,
в пустиня след ядрен мираж...
Не тъгувай за мъст непоискана,
нека мечът под камък да спи.
Знай, подир Злото, разсичано с Истина,
ще оставаш единствено Ти.
Не съжалявай, задето си дал:
на жадния – жива вода,
на смирения – чуден Граал,
на злия – море Доброта...
Не проклинай насъщния хляб,
от предателства дето горчи.
Знай, след пречистена с огън Душа,
ще останеш единствено Ти.
Не съжалявай, задето си дал:
на себе си късче Надежда.
Сред акорди от тъжен роял,
нова Обич към Тебе поглежда...
Кирето, 01.02.2013 г., Бургас
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Ганчев Все права защищены
