Покана за предателство
Не съжалявай, задето си дал:
на лудия късче Надежда,
на щастливия - акорди от тъжен роял;
на алчния – сребърник,
в който Юда, обезумен се оглежда.
Не тъгувай за Обич погубена
с отвара от долни лъжи.
Знай, след всяко възкръснало влюбване,
ще оставаш единствено Ти.
Не съжалявай, задето си дал:
на страхливия глътка кураж,
на слепия – Свят, оцелял,
в пустиня след ядрен мираж...
Не тъгувай за мъст непоискана,
нека мечът под камък да спи.
Знай, подир Злото, разсичано с Истина,
ще оставаш единствено Ти.
Не съжалявай, задето си дал:
на жадния – жива вода,
на смирения – чуден Граал,
на злия – море Доброта...
Не проклинай насъщния хляб,
от предателства дето горчи.
Знай, след пречистена с огън Душа,
ще останеш единствено Ти.
Не съжалявай, задето си дал:
на себе си късче Надежда.
Сред акорди от тъжен роял,
нова Обич към Тебе поглежда...
Кирето, 01.02.2013 г., Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
