Приятелю, добре дошъл във храма на душата ми!
Не влизай още вътре... Послушай! Помълчи!
Ще чуеш вятъра как свири по стъклата ми
и писъка от много рани, болки и тъги...
Вратата бе заключена със много катинари,
разбиван неведнъж, обран и потрошен,
във храма на душата ми е имало вандали,
но от приятел верен е отново изграден...
И сложи по лавиците ми хиляди надежди,
стените боядиса със множество мечти,
наместо огледало, във обич се оглеждаш...
и любовта остави между четирите стени. ...