Aug 11, 2009, 1:25 PM

Покана за приятел

  Poetry » Other
1.1K 0 8

Приятелю, добре дошъл във храма на душата ми!
Не влизай още вътре... Послушай! Помълчи!
Ще чуеш вятъра как свири по стъклата ми
и писъка от много рани, болки и тъги...
Вратата бе заключена със много катинари,
разбиван неведнъж, обран и потрошен,
във храма на душата ми е имало вандали,
но от приятел верен е отново изграден...
И сложи по лавиците ми хиляди надежди,
стените боядиса със множество мечти,
наместо огледало, във обич се оглеждаш...
и любовта остави между четирите стени.
Приятелю, добре дошъл във храма на душата ми!
Вратата е отключена... Ти влез и остани!
Ще чуеш вятъра как свири по стъклата ми...
Но вътре е уютно... И вече не боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...