Aug 11, 2009, 1:25 PM

Покана за приятел

  Poetry » Other
1.1K 0 8

Приятелю, добре дошъл във храма на душата ми!
Не влизай още вътре... Послушай! Помълчи!
Ще чуеш вятъра как свири по стъклата ми
и писъка от много рани, болки и тъги...
Вратата бе заключена със много катинари,
разбиван неведнъж, обран и потрошен,
във храма на душата ми е имало вандали,
но от приятел верен е отново изграден...
И сложи по лавиците ми хиляди надежди,
стените боядиса със множество мечти,
наместо огледало, във обич се оглеждаш...
и любовта остави между четирите стени.
Приятелю, добре дошъл във храма на душата ми!
Вратата е отключена... Ти влез и остани!
Ще чуеш вятъра как свири по стъклата ми...
Но вътре е уютно... И вече не боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...