20 апр. 2006 г., 22:43

ПОКАНА ЗА СРЕЩА

1.2K 0 2

 

 

Стои пред мене трудна задача.

Решение за нея не откривам сам.

Покана искам да й отправя,

а как да я видя – не знам.

Желая аз да поканя

мил за мене човек

на среща обикновена,

за двама.

Като в 21 век.

Ще седне тя срещу мене

с чаровна усмивка в очи.

А аз изцяло ще бъда

под властта на тези лъчи.

После ще седна да пиша

въпреки, че отдавна разбрах –

не мога Слънцето да опиша,

независимо какво изживях.

 

Много бих дал на света,

ако приеме мойта покана

за приятелска среща на двама –

между мъж и една мечта.

Дали ще се случи това

или сърцето просто ме мами?

 

Боли ме, че не я виждам –

на усмивката истинска фея.

Но нямам изход и смело реших –

как поканата да отправя

съвет за това ще поискам

от самата нея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...