20 abr 2006, 22:43

ПОКАНА ЗА СРЕЩА

  Poesía
1.2K 0 2

 

 

Стои пред мене трудна задача.

Решение за нея не откривам сам.

Покана искам да й отправя,

а как да я видя – не знам.

Желая аз да поканя

мил за мене човек

на среща обикновена,

за двама.

Като в 21 век.

Ще седне тя срещу мене

с чаровна усмивка в очи.

А аз изцяло ще бъда

под властта на тези лъчи.

После ще седна да пиша

въпреки, че отдавна разбрах –

не мога Слънцето да опиша,

независимо какво изживях.

 

Много бих дал на света,

ако приеме мойта покана

за приятелска среща на двама –

между мъж и една мечта.

Дали ще се случи това

или сърцето просто ме мами?

 

Боли ме, че не я виждам –

на усмивката истинска фея.

Но нямам изход и смело реших –

как поканата да отправя

съвет за това ще поискам

от самата нея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...