20 abr 2006, 22:43

ПОКАНА ЗА СРЕЩА

  Poesía
1.2K 0 2

 

 

Стои пред мене трудна задача.

Решение за нея не откривам сам.

Покана искам да й отправя,

а как да я видя – не знам.

Желая аз да поканя

мил за мене човек

на среща обикновена,

за двама.

Като в 21 век.

Ще седне тя срещу мене

с чаровна усмивка в очи.

А аз изцяло ще бъда

под властта на тези лъчи.

После ще седна да пиша

въпреки, че отдавна разбрах –

не мога Слънцето да опиша,

независимо какво изживях.

 

Много бих дал на света,

ако приеме мойта покана

за приятелска среща на двама –

между мъж и една мечта.

Дали ще се случи това

или сърцето просто ме мами?

 

Боли ме, че не я виждам –

на усмивката истинска фея.

Но нямам изход и смело реших –

как поканата да отправя

съвет за това ще поискам

от самата нея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...