Apr 20, 2006, 10:43 PM

ПОКАНА ЗА СРЕЩА

  Poetry
1.2K 0 2

 

 

Стои пред мене трудна задача.

Решение за нея не откривам сам.

Покана искам да й отправя,

а как да я видя – не знам.

Желая аз да поканя

мил за мене човек

на среща обикновена,

за двама.

Като в 21 век.

Ще седне тя срещу мене

с чаровна усмивка в очи.

А аз изцяло ще бъда

под властта на тези лъчи.

После ще седна да пиша

въпреки, че отдавна разбрах –

не мога Слънцето да опиша,

независимо какво изживях.

 

Много бих дал на света,

ако приеме мойта покана

за приятелска среща на двама –

между мъж и една мечта.

Дали ще се случи това

или сърцето просто ме мами?

 

Боли ме, че не я виждам –

на усмивката истинска фея.

Но нямам изход и смело реших –

как поканата да отправя

съвет за това ще поискам

от самата нея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...