26 дек. 2012 г., 19:08

Покана за среща

2.2K 0 4

Кандило няма в храма ми тих.
И свещи в олтара си вече не паля.
Звездите днес броя във стих
и сърдечният огън във мен не догаря.

 

Горе високо, търсих те дълго -
надлъж пребродих чергата звездна.
И ето сега застанах мълком
на ръба на липсата - черната бездна.

 

В снежната нощ не паля свещи.
Не моля Бог, не заклинам звездите.
Духът ми кани твоя на среща
и да те чака на място, вече отлита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Морско конче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!Поздрави!
  • !*
  • Нова Година - нов късмет. Може пък и да се появи отнякъде оптимизма и ще го вложа в стих. Обещавам
    Благодаря ти.
  • Обещай ми, че следващото ти стихотворение ще бъде по-ведро! Харесвам как пишеш, но ми липсва оптимизма в творбите ти! Честно

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...