26 дек. 2012 г., 19:08

Покана за среща

2.2K 0 4

Кандило няма в храма ми тих.
И свещи в олтара си вече не паля.
Звездите днес броя във стих
и сърдечният огън във мен не догаря.

 

Горе високо, търсих те дълго -
надлъж пребродих чергата звездна.
И ето сега застанах мълком
на ръба на липсата - черната бездна.

 

В снежната нощ не паля свещи.
Не моля Бог, не заклинам звездите.
Духът ми кани твоя на среща
и да те чака на място, вече отлита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Морско конче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!Поздрави!
  • !*
  • Нова Година - нов късмет. Може пък и да се появи отнякъде оптимизма и ще го вложа в стих. Обещавам
    Благодаря ти.
  • Обещай ми, че следващото ти стихотворение ще бъде по-ведро! Харесвам как пишеш, но ми липсва оптимизма в творбите ти! Честно

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....