Кандило няма в храма ми тих.
И свещи в олтара си вече не паля.
Звездите днес броя във стих
и сърдечният огън във мен не догаря.
Горе високо, търсих те дълго -
надлъж пребродих чергата звездна.
И ето сега застанах мълком
на ръба на липсата - черната бездна.
В снежната нощ не паля свещи.
Не моля Бог, не заклинам звездите.
Духът ми кани твоя на среща
и да те чака на място, вече отлита.
© Морско конче All rights reserved.
Нова Година - нов късмет. Може пък и да се появи отнякъде оптимизма и ще го вложа в стих. Обещавам
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
