Кандило няма в храма ми тих.
И свещи в олтара си вече не паля.
Звездите днес броя във стих
и сърдечният огън във мен не догаря.
Горе високо, търсих те дълго -
надлъж пребродих чергата звездна.
И ето сега застанах мълком
на ръба на липсата - черната бездна.
В снежната нощ не паля свещи.
Не моля Бог, не заклинам звездите.
Духът ми кани твоя на среща
и да те чака на място, вече отлита.
© Морско конче All rights reserved.
Нова Година - нов късмет. Може пък и да се появи отнякъде оптимизма и ще го вложа в стих. Обещавам
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
