Кандило няма в храма ми тих.
И свещи в олтара си вече не паля.
Звездите днес броя във стих
и сърдечният огън във мен не догаря.
Горе високо, търсих те дълго -
надлъж пребродих чергата звездна.
И ето сега застанах мълком
на ръба на липсата - черната бездна.
В снежната нощ не паля свещи.
Не моля Бог, не заклинам звездите.
Духът ми кани твоя на среща
и да те чака на място, вече отлита.
© Морско конче All rights reserved.
Нова Година - нов късмет. Може пък и да се появи отнякъде оптимизма и ще го вложа в стих. Обещавам
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
