4 февр. 2007 г., 00:58

ПОКАНА ЗА “ТВОРЧЕСКА” СРЕЩА

778 0 2

Щом разбрах, че ни търсят под дърво или камък

като мъж реших “да напусна” аз своя “замък”,

да се върна у нашето село

и видя по кой път е поело.

А най-вече всички да поканя

за сладка раздумка на мегдана.

По-рано му викаха “тлака”,

сега думата не знам как е,

накрая отново мома при момък отива,

двамата правят там нещо и сладко заспиват.

 

Сръдни, препирни вий забравете,

думите странни дома оставете  -

че умни са другите приемете,

и мъдрите мисли ще успеят да разберат,

щом вашите стихове да прочетат се решат.

Ако говорите само с думи “купешки”,

в очите на другите сте само за “смешка”.

Не бъдете на останалите сърдити,

защото животът ви е “стегнал юздите”.

 

Да завъртим на пода бутилка,

за да посочва една награда,

защото всекиму тази вечер

целувка от съдбата се пада.

Чуете ли от някого “Не тъгувай!”,

спомнете си филма и ще разберете,

защо с всички ви той не се е сбогувал!

 

А сега чаша вдигнете,

усмихнете се на съседката,

за Любовта си спомнете

и... пуснете рулетката!

PS. Моля Ви, не пишете тук коментари. Иска ми се да отворя днес или утре тема във форума с горното заглавие! Пишете там и се забавлявайте! Да оставим високомерието и самооценките за личността си отвън! както и мнението за останалите около нас!
Реших да направя това, защото едва ли всички добронамерени и радващите се на дребните удоволствия хора от сайта ще могат да се съберат на една маса някога. Представете си именно това и
Наздраве! (Обещавам от мен достатъчно подходящи тостове!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...