Feb 4, 2007, 12:58 AM

ПОКАНА ЗА “ТВОРЧЕСКА” СРЕЩА

  Poetry
777 0 2

Щом разбрах, че ни търсят под дърво или камък

като мъж реших “да напусна” аз своя “замък”,

да се върна у нашето село

и видя по кой път е поело.

А най-вече всички да поканя

за сладка раздумка на мегдана.

По-рано му викаха “тлака”,

сега думата не знам как е,

накрая отново мома при момък отива,

двамата правят там нещо и сладко заспиват.

 

Сръдни, препирни вий забравете,

думите странни дома оставете  -

че умни са другите приемете,

и мъдрите мисли ще успеят да разберат,

щом вашите стихове да прочетат се решат.

Ако говорите само с думи “купешки”,

в очите на другите сте само за “смешка”.

Не бъдете на останалите сърдити,

защото животът ви е “стегнал юздите”.

 

Да завъртим на пода бутилка,

за да посочва една награда,

защото всекиму тази вечер

целувка от съдбата се пада.

Чуете ли от някого “Не тъгувай!”,

спомнете си филма и ще разберете,

защо с всички ви той не се е сбогувал!

 

А сега чаша вдигнете,

усмихнете се на съседката,

за Любовта си спомнете

и... пуснете рулетката!

PS. Моля Ви, не пишете тук коментари. Иска ми се да отворя днес или утре тема във форума с горното заглавие! Пишете там и се забавлявайте! Да оставим високомерието и самооценките за личността си отвън! както и мнението за останалите около нас!
Реших да направя това, защото едва ли всички добронамерени и радващите се на дребните удоволствия хора от сайта ще могат да се съберат на една маса някога. Представете си именно това и
Наздраве! (Обещавам от мен достатъчно подходящи тостове!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...