ПОКАНА ЗА “ТВОРЧЕСКА” СРЕЩА

Щом разбрах, че ни търсят под дърво или камък

като мъж реших “да напусна” аз своя “замък”,

да се върна у нашето село

и видя по кой път е поело.

А най-вече всички да поканя

за сладка раздумка на мегдана.

По-рано му викаха “тлака”,

сега думата не знам как е,

накрая отново мома при момък отива,

двамата правят там нещо и сладко заспиват.

Сръдни, препирни вий забравете,

думите странни дома оставете  -

че умни са другите приемете,

и мъдрите мисли ще успеят да разберат,

щом вашите стихове да прочетат се решат.

Ако говорите само с думи “купешки”,

в очите на другите сте само за “смешка”.

Не бъдете на останалите сърдити,

защото животът ви е “стегнал юздите”.

Да завъртим на пода бутилка,

за да посочва една награда,

защото всекиму тази вечер

целувка от съдбата се пада.

Чуете ли от някого “Не тъгувай!”,

спомнете си филма и ще разберете,

защо с всички ви той не се е сбогувал!

А сега чаша вдигнете,

усмихнете се на съседката,

за Любовта си спомнете

и... пуснете рулетката!

PS. Моля Ви, не пишете тук коментари. Иска ми се да отворя днес или утре тема във форума с горното заглавие! Пишете там и се забавлявайте! Да оставим високомерието и самооценките за личността си отвън! както и мнението за останалите около нас!
Реших да направя това, защото едва ли всички добронамерени и радващите се на дребните удоволствия хора от сайта ще могат да се съберат на една маса някога. Представете си именно това и
Наздраве! (Обещавам от мен достатъчно подходящи тостове!)