2 мая 2007 г., 11:36

Покани ме на танц

990 0 12
                                 Покани ме на танц. Тази вечер
                                 е облечена цяла в звезди,
                                 ето - пуснаха нашата песен,
                                 дето вечно във мен ще звучи.


                                 И където и ти да отидеш,
                                 щом я чуеш ще мислиш за мен,
                                 за момичето, дето обича,
                                 да танцува тъй - сгушено в теб.


                                 Покани ме на танц. Зная, утре,
                                 твоят влак ще замине далеч
                                 и очите ми пак ще те търсят,
                                 сред цветята, житата, навред...


                                 Не, не искам отново да страдам,
                                 дълго чаках - знай, много боли
                                 всеки път, щом оттук заминаваш.
                                 Покани ме на танц. Остани!


                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...