Покани ме на танц
е облечена цяла в звезди,
ето - пуснаха нашата песен,
дето вечно във мен ще звучи.
И където и ти да отидеш,
щом я чуеш ще мислиш за мен,
за момичето, дето обича,
да танцува тъй - сгушено в теб.
Покани ме на танц. Зная, утре,
твоят влак ще замине далеч
и очите ми пак ще те търсят,
сред цветята, житата, навред...
Не, не искам отново да страдам,
дълго чаках - знай, много боли
всеки път, щом оттук заминаваш.
Покани ме на танц. Остани!
© Эоя Михова All rights reserved.
