10 нояб. 2023 г., 12:27

Поканих те да бъдем сред звездите

839 5 3

Поканих те да бъдем заедно в света,

където времето е пътят сред звездите.

С крила на лебеди да полетим в нощта

над езерното огледало на мечтите.

 

Поканих те с протегната ръка,

незнаейки дали реално съществуваш.

В една Вселена с приказни неща,

които там в душата си рисуваш.

 

Поканих те, защото чувствах самота.

с очи загледани във хода на стрелките.

Премръзнал сам в онази тишина,

където са еднакво сиви дните.

 

Поканих те и знаех, че си ти.

Това сияние, което идва във съня.

Дете окъпано от звездните искри.

Любов от Бог дарена с красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дочка, понеже съм персона нон грата ще се лепна да пиша стихове по твои колажи Аз ти благодаря много.
    Вики, ако някой приеме покана от мен... Всъщност, не знам, какво ще стане.
  • Каква приятна изненада, Гедеон! Имах усещането, сякаш този колаж е създаден след прочета на твоето чудесно стихотворение. Благодаря много!
  • Красиво! Дано поканата бъде приета

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...