Поканих те да бъдем заедно в света,
където времето е пътят сред звездите.
С крила на лебеди да полетим в нощта
над езерното огледало на мечтите.
Поканих те с протегната ръка,
незнаейки дали реално съществуваш.
В една Вселена с приказни неща,
които там в душата си рисуваш.
Поканих те, защото чувствах самота.
с очи загледани във хода на стрелките.
Премръзнал сам в онази тишина,
където са еднакво сиви дните. ...