Покаяние
Един комар се пръкна през нощта -
Разбуди ме проклетата мушица!
Не си продавах евтино кръвта
и погнах тази малка, хищна птица!
Запалих свещ и с вестник във ръка,
омразата в гърдите си надигнах!
Видях го на отсрещната стена,
зарадвах се и мерника му вдигнах!
Огледах този дребен, хвъркащ враг,
усмихваше се някакси - нахално!
Халосах го в дебелия му врат,
размазах го под вестника брутално!
И легнах пак - възбуден, но щастлив,
пречуках с кеф двукрилата гадина!
Кошмарът ми не беше вече жив!
След вестника комарът се спомина!
Притворих в миг щастливите... очи,
представих си вълните и морето!
Но нещо бръмна в моите уши,
получих шум отново във сърцето!
Чевръсто скочих с вестника в нощта,
погледнах пак в убитата душица -
Петното върху бялата стена
не бе от кръво-смучеща вдовица!
Аз бях размазал - грешния... комар -
Съпругът вместо лошата съпруга!
Оплаках тихо бедничката твар,
а мойта съвест мигом стана друга:
Размислих се - сериозно в тази нощ,
навлязох по-навътре във нещата.
И вече, аз не искам да съм лош,
ще правя път на мравки по тревата!
Дори с комарите - ще бъда по-учтив,
ще игнорирам всякакво бръмчене.
Ще лягам нощем с тапи за уши,
но вестника ще бъде редом с мене!
Юри
Йовев
Септември
2019 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены
