2 авг. 2006 г., 09:26

Показалец

1.4K 0 4
Свършиха ми се кутретата...





Смях се на мъртвия общ знаменател.
как трябва, как не...
литературни похвати-
оле!

Дали да пиша така, както?
Или пък както не?
Нали пиша поне.
(ха-ха)

Трябвало дълги годинки да уча
защо, кой и как е пропял.
Че кога ли съм спрял?
Не харесах.

Фалшиво е бе!
(не винаги де)

Нека сочат с пръст. Бъркат дълбоко.
Но не в моите в рани...
Сърбят ли отверстия?
Мани!

Да чеша не мога.
Ритам добре.
Със пръстите пиша. И спокойно.
После ги смуча.

Аз соча само с чисто сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марвин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...