2 авг. 2006 г., 09:26

Показалец

1.4K 0 4
Свършиха ми се кутретата...





Смях се на мъртвия общ знаменател.
как трябва, как не...
литературни похвати-
оле!

Дали да пиша така, както?
Или пък както не?
Нали пиша поне.
(ха-ха)

Трябвало дълги годинки да уча
защо, кой и как е пропял.
Че кога ли съм спрял?
Не харесах.

Фалшиво е бе!
(не винаги де)

Нека сочат с пръст. Бъркат дълбоко.
Но не в моите в рани...
Сърбят ли отверстия?
Мани!

Да чеша не мога.
Ритам добре.
Със пръстите пиша. И спокойно.
После ги смуча.

Аз соча само с чисто сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марвин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...