Aug 2, 2006, 9:26 AM

Показалец

  Poetry
1.4K 0 4
Свършиха ми се кутретата...





Смях се на мъртвия общ знаменател.
как трябва, как не...
литературни похвати-
оле!

Дали да пиша така, както?
Или пък както не?
Нали пиша поне.
(ха-ха)

Трябвало дълги годинки да уча
защо, кой и как е пропял.
Че кога ли съм спрял?
Не харесах.

Фалшиво е бе!
(не винаги де)

Нека сочат с пръст. Бъркат дълбоко.
Но не в моите в рани...
Сърбят ли отверстия?
Мани!

Да чеша не мога.
Ритам добре.
Със пръстите пиша. И спокойно.
После ги смуча.

Аз соча само с чисто сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марвин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....