izi55 (Ива ВалМан)
129 102
8 июл. 2022 г., 09:56

Поклон, аплодисменти и завеса 

  Поэзия » Другая
1395 6 8


Не ставам за велик поет,
във мене щастието блика.
Изливам някой-друг куплет,
заплетен и в нестройна рима,

като живота ми, определено...
Така и не успях да се науча
да го живея подредено,
разхвърлян е, но не и скучен.

Но, без значение размера,
животът ни е просто сцена,
където, след поредна премиера,
все търсим ново вдъхновение

и, без значение на жанра,
играем в своите пиеси.
Завършва, независим от таланта,
с поклон, аплодисменти и завеса.

© Ива ВалМан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах!
  • Всички сме актьори, някой без поклон, други без аплодисменти, но винаги със завеса! Поздравления
  • Прекрасно!
  • Благодаря ви!
    Майсторе, опитвам се, ако не да подреждам, то поне да не разхвърлям повече. В страничката поне... 🙃🙂
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Финалът!!!
  • Точно заради казаното в последните редове, всеки трябва да си знае мярката. И великите, и не чак толкова, все отиват на едно място.
    Определено ми хареса!
  • Не знам за живота, но стиховете на тая страничка стават все по-подредени.
Предложения
: ??:??