Поклон, аплодисменти и завеса
Не ставам за велик поет,
във мене щастието блика.
Изливам някой-друг куплет,
заплетен и в нестройна рима,
като живота ми, определено...
Така и не успях да се науча
да го живея подредено,
разхвърлян е, но не и скучен.
Но, без значение размера,
животът ни е просто сцена,
където, след поредна премиера,
все търсим ново вдъхновение
и, без значение на жанра,
играем в своите пиеси.
Завършва, независим от таланта,
с поклон, аплодисменти и завеса.
© Ива ВалМан All rights reserved.
