14 февр. 2008 г., 09:36

Поклон... любов!

1.8K 0 5

Поклон пред теб, любов!
Дълбок поклон пред тебе!
И този път признавам, че загубих.
Опитах се да те преборя, но се влюбих.
И ти отново ме превзе и ме съсипа.

Поклон пред теб, любов!
Тъй всеобхватна...
Отнела ми съня и волността.
Отнела свободата и мечтите.
Засипа ме като във тъмен гроб.

Поклон пред теб, любов!
Та аз те мразя!
Все бягах... цял живот... от теб.
Но пак ме стигна.
Пак ме прикова към тебе.
И аз пак влюбена във него се кълна...

Отричам, но пред себе си как мога
да скрия, че ме победи?
Поклон пред теб... любов!
Дълбок поклон пред тебе!
Аз в твоя ден празнувам свойта смърт!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...