Feb 14, 2008, 9:36 AM

Поклон... любов!

  Poetry
1.8K 0 5

Поклон пред теб, любов!
Дълбок поклон пред тебе!
И този път признавам, че загубих.
Опитах се да те преборя, но се влюбих.
И ти отново ме превзе и ме съсипа.

Поклон пред теб, любов!
Тъй всеобхватна...
Отнела ми съня и волността.
Отнела свободата и мечтите.
Засипа ме като във тъмен гроб.

Поклон пред теб, любов!
Та аз те мразя!
Все бягах... цял живот... от теб.
Но пак ме стигна.
Пак ме прикова към тебе.
И аз пак влюбена във него се кълна...

Отричам, но пред себе си как мога
да скрия, че ме победи?
Поклон пред теб... любов!
Дълбок поклон пред тебе!
Аз в твоя ден празнувам свойта смърт!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандра Неста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...