Поклонникът на твоята душа
И как ме гледат - две очи маслини...
Със взор кафяв опиват и съм в плен.
Коса разпускаш като чер сатен,
погалват раменете ти коприни.
А устните, най- сладките малини,
дъхтят с усмивката на благ рефрен.
Ти цялата си белота... Свещен -
герданът ти е, сплетен от рубини.
Изваяна от нежността- сияеш...
Извивките ти финни палят плам.
Бъди за мене чудодеен храм.
И вярвам в теб... и искам да познаеш
поклонникът на твоята душа,
мечтата силна в мен да задържа.
Олтарът ти обсипвам, за да знаеш,
със чувствата си мили час по час...
Аз обич имам... друго нямам аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
