И как ме гледат - две очи маслини...
Със взор кафяв опиват и съм в плен.
Коса разпускаш като чер сатен,
погалват раменете ти коприни.
А устните, най- сладките малини,
дъхтят с усмивката на благ рефрен.
Ти цялата си белота... Свещен -
герданът ти е, сплетен от рубини.
Изваяна от нежността- сияеш...
Извивките ти финни палят плам.
Бъди за мене чудодеен храм.
И вярвам в теб... и искам да познаеш ...