Поклонникът на твоята душа
И как ме гледат - две очи маслини...
Със взор кафяв опиват и съм в плен.
Коса разпускаш като чер сатен,
погалват раменете ти коприни.
А устните, най- сладките малини,
дъхтят с усмивката на благ рефрен.
Ти цялата си белота... Свещен -
герданът ти е, сплетен от рубини.
Изваяна от нежността- сияеш...
Извивките ти финни палят плам.
Бъди за мене чудодеен храм.
И вярвам в теб... и искам да познаеш
поклонникът на твоята душа,
мечтата силна в мен да задържа.
Олтарът ти обсипвам, за да знаеш,
със чувствата си мили час по час...
Аз обич имам... друго нямам аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
