2 мая 2013 г., 19:39

Покой

Поэзия » Философская

492 0 0

Аз своите грижи оставих във къщи
и тръгнах да търся в полето покой...
Природата мен тук в човек ме превръща.
Без всякакви "изми" светът тук е мой!

Блажено отпуснат, лежа на тревата...
Небето ми мига със сини очи.
Притиска ме нежно в ръце тишината.
Щастлива минута край мене мълчи!

В Природата болни амбиции няма,
ни злите тревоги на лудия град,
ни злобата хорска, ни завист голяма...
Тук срещам покоя на целия свят!

Аз сякаш съм тука във майчини скути!
В най-топлия спомен от детските дни!
Препускат край мене мечти необути,
за пръв път усещам щастливите дни!

10.06. и 19.12. 1974 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬