Покой

Аз своите грижи оставих във къщи
и тръгнах да търся в полето покой...
Природата мен тук в човек ме превръща.
Без всякакви "изми" светът тук е мой!

Блажено отпуснат, лежа на тревата...
Небето ми мига със сини очи.
Притиска ме нежно в ръце тишината.
Щастлива минута край мене мълчи!

В Природата болни амбиции няма,
ни злите тревоги на лудия град,
ни злобата хорска, ни  завист голяма...
Тук срещам покоя на целия свят!

Аз сякаш съм тука във майчини скути!
В най-топлия спомен от детските дни!
Препускат край мене мечти необути,
за пръв път усещам щастливите дни! 

   10.06. и 19.12. 1974 г. София