8 мая 2018 г., 02:03

Покой

430 0 0

 

Гибелен гняв убива всичко в мен.

За сторения грях, земята нека се отвори.

Разумът нездрав погубва моето сърце,

 мълчаливо търсещо онази самота.

 

Усамотена на морския бряг сега,

гневна  гледам  в далечината,

обезверена, плачеща сама,

изгубила не само любовта.

 

Наранена, съкрушена.

В пряк двубой с живота и смъртта.

Задавам си въпроса: ???

Отговори нямам! Животът е илюзия.

 

Няма  я любовта, няма  и надеждата дори.

Съдба коварна, разделила две сърца.

Обречена за винаги на самота.

Страдаща, изгубена душа.

 

Когато съм на дъното  в ада,

сама самичка и душата ми се стяга.

Дори не ми се иска да говоря,

 сякаш чакам вратата там да се отвори.

 

Някой да ми подаде  ръка,

Дори да бъде тя...

За да намеря аз покоя

 за  мен и моята душа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...