8.05.2018 г., 2:03

Покой

424 0 0

 

Гибелен гняв убива всичко в мен.

За сторения грях, земята нека се отвори.

Разумът нездрав погубва моето сърце,

 мълчаливо търсещо онази самота.

 

Усамотена на морския бряг сега,

гневна  гледам  в далечината,

обезверена, плачеща сама,

изгубила не само любовта.

 

Наранена, съкрушена.

В пряк двубой с живота и смъртта.

Задавам си въпроса: ???

Отговори нямам! Животът е илюзия.

 

Няма  я любовта, няма  и надеждата дори.

Съдба коварна, разделила две сърца.

Обречена за винаги на самота.

Страдаща, изгубена душа.

 

Когато съм на дъното  в ада,

сама самичка и душата ми се стяга.

Дори не ми се иска да говоря,

 сякаш чакам вратата там да се отвори.

 

Някой да ми подаде  ръка,

Дори да бъде тя...

За да намеря аз покоя

 за  мен и моята душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...