Учител бях по български език
и винаги наивно се стремях
такъв да съм – Учител, не критик,
повтарящ чужди мисли. Често бях
ту хвален, ту упрекван, но щастлив,
че виждах у децата всеки път,
от словото запален - горд и жив –
да свети на Родината духът.
До онзи ден, когато в час по БЕЛ,
за подвига на Йово Балканджи
говорейки, чух следното: “Бе смел,
но прост е бил човекът... Да държи ...