Поколение
Учител бях по български език
и винаги наивно се стремях
такъв да съм – Учител, не критик,
повтарящ чужди мисли. Често бях
ту хвален, ту упрекван, но щастлив,
че виждах у децата всеки път,
от словото запален - горд и жив –
да свети на Родината духът.
До онзи ден, когато в час по БЕЛ,
за подвига на Йово Балканджи
говорейки, чух следното: “Бе смел,
но прост е бил човекът... Да държи
на някакви си глупости. За вяра
да ти отрежат крак или ръка...
Да беше Яна дал! Защо се бара
на толкоз як... Не прави се така!”
И в този миг разбрах, че нещо страшно
е станало, че българският дух
е мъртва част от миналото прашно.
Че дълг, Родина, род са празен, кух,
досаден шум за днешните деца.
Че не Бенковски, Левски, Караджата
за тях са идеал, а “Сто килца”.
Че не бащите, чакащи заплата
от триста лева, ще ги вдъхновят,
а онзи дилър, шпорещ БМВ-то.
Че в днешния глобален, алчен свят
Родината за тях е там, където
им плащат в евро. Сигурно са прави!
Защо да хранят мутри-политици,
пишман банкери в нашата държава
и кримибизнесмени? Като птици
прокудени, децата ни отлитат.
И в този миг разбрах, че всеки има
от нас вина да бъдат там. Бащите
децата си изгонихме. Прости ми,
Българийо! Простете ни, деца!
Дали ще има бъдеще в чужбина
за вашите прокудени сърца?
Навярно да! Но тук сте без Родина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
