Поколение
Учител бях по български език
и винаги наивно се стремях
такъв да съм – Учител, не критик,
повтарящ чужди мисли. Често бях
ту хвален, ту упрекван, но щастлив,
че виждах у децата всеки път,
от словото запален - горд и жив –
да свети на Родината духът.
До онзи ден, когато в час по БЕЛ,
за подвига на Йово Балканджи
говорейки, чух следното: “Бе смел,
но прост е бил човекът... Да държи
на някакви си глупости. За вяра
да ти отрежат крак или ръка...
Да беше Яна дал! Защо се бара
на толкоз як... Не прави се така!”
И в този миг разбрах, че нещо страшно
е станало, че българският дух
е мъртва част от миналото прашно.
Че дълг, Родина, род са празен, кух,
досаден шум за днешните деца.
Че не Бенковски, Левски, Караджата
за тях са идеал, а “Сто килца”.
Че не бащите, чакащи заплата
от триста лева, ще ги вдъхновят,
а онзи дилър, шпорещ БМВ-то.
Че в днешния глобален, алчен свят
Родината за тях е там, където
им плащат в евро. Сигурно са прави!
Защо да хранят мутри-политици,
пишман банкери в нашата държава
и кримибизнесмени? Като птици
прокудени, децата ни отлитат.
И в този миг разбрах, че всеки има
от нас вина да бъдат там. Бащите
децата си изгонихме. Прости ми,
Българийо! Простете ни, деца!
Дали ще има бъдеще в чужбина
за вашите прокудени сърца?
Навярно да! Но тук сте без Родина!
© Ангел Веселинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Тежък реализъм... страшен...
-
Удивително! Много истинско произведение. Проблемът обаче, както се досещате, не е само в децата наистина. Ами онези големци, които искат да премахнат Ботев и Вазов? Или поне да ги редуцират? Страшно е наистина. Обществото отказва да повярва, че не всеки може да е началник и да кара BMW. Уви, трябва някой и да работи!
-
И аз като Дочка ще напиша:
Да! -
"И в този миг разбрах, че всеки има
от нас вина да бъдат там"
Да!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
