5 нояб. 2005 г., 21:58

Покорност

1.2K 0 0
             В монашески дрехи ще скрия любовта ни
             и ако има Господ, той ще я благославя.
             Ще нося всички спомени като молитвеник
             дори сърцето те да ми отравят.

             Косите, сбрали слънчевите ласки
             покорно с черна кърпа ще покрия,
             дори и вятър да не ги докосва
             запазени за теб от зла магия.

             Не на икона, а на образа ти ще се моля,
             за да не разпъвам чувствата на кръст.
             Очите ти са по-мили от тези на Бога
             и денонощно те над мен ще бдят.

             Килията ще бъде мойта крепост
             във нея с мисъл ще се утешавам,
             ще те пазя от магия страшна
             и вместо молитви, ще шепна че те чакам.

             А вечер, когато смирено си лягам,
             ще захвърлям с болка черното от себе си.
             И пак ще бъда чиста, само твоя
             и ще се любя с тебе във съня си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...