5.11.2005 г., 21:58

Покорност

1.2K 0 0
             В монашески дрехи ще скрия любовта ни
             и ако има Господ, той ще я благославя.
             Ще нося всички спомени като молитвеник
             дори сърцето те да ми отравят.

             Косите, сбрали слънчевите ласки
             покорно с черна кърпа ще покрия,
             дори и вятър да не ги докосва
             запазени за теб от зла магия.

             Не на икона, а на образа ти ще се моля,
             за да не разпъвам чувствата на кръст.
             Очите ти са по-мили от тези на Бога
             и денонощно те над мен ще бдят.

             Килията ще бъде мойта крепост
             във нея с мисъл ще се утешавам,
             ще те пазя от магия страшна
             и вместо молитви, ще шепна че те чакам.

             А вечер, когато смирено си лягам,
             ще захвърлям с болка черното от себе си.
             И пак ще бъда чиста, само твоя
             и ще се любя с тебе във съня си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...