Nov 5, 2005, 9:58 PM

Покорност

  Poetry
1.2K 0 0
             В монашески дрехи ще скрия любовта ни
             и ако има Господ, той ще я благославя.
             Ще нося всички спомени като молитвеник
             дори сърцето те да ми отравят.

             Косите, сбрали слънчевите ласки
             покорно с черна кърпа ще покрия,
             дори и вятър да не ги докосва
             запазени за теб от зла магия.

             Не на икона, а на образа ти ще се моля,
             за да не разпъвам чувствата на кръст.
             Очите ти са по-мили от тези на Бога
             и денонощно те над мен ще бдят.

             Килията ще бъде мойта крепост
             във нея с мисъл ще се утешавам,
             ще те пазя от магия страшна
             и вместо молитви, ще шепна че те чакам.

             А вечер, когато смирено си лягам,
             ще захвърлям с болка черното от себе си.
             И пак ще бъда чиста, само твоя
             и ще се любя с тебе във съня си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...