Стаята е тъжна без прозорци... А помниш ли тавана остъклен? И как като валеше, капките се стичаха и тракаха във ритъм с твоето сърце? И можеше да си лежиш и гледаш слънцето, изгряващо след бурите във твоята душа... И тихите следи на вятъра, оставящи на зимата целувки по стъклата... И на звездите тихата любов, и на мечтание сладко топлината... На спомен плах усещаш аромата? А стаята е празна и е без прозорци... И само твоят плач разкъсва тъмнината...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.