Покрив от стъкло
Стаята е тъжна без прозорци...
А помниш ли тавана остъклен?
И как като валеше, капките се стичаха
и тракаха във ритъм с твоето сърце?
И можеше да си лежиш и гледаш слънцето,
изгряващо
след бурите във твоята душа...
И тихите следи на вятъра,
оставящи
на зимата целувки по стъклата...
И на звездите тихата любов,
и на мечтание сладко топлината...
На спомен плах усещаш аромата?
А стаята е празна и е без прозорци...
И само твоят плач разкъсва
тъмнината...
А помниш ли тавана остъклен?
И как като валеше, капките се стичаха
и тракаха във ритъм с твоето сърце?
И можеше да си лежиш и гледаш слънцето,
изгряващо
след бурите във твоята душа...
И тихите следи на вятъра,
оставящи
на зимата целувки по стъклата...
И на звездите тихата любов,
и на мечтание сладко топлината...
На спомен плах усещаш аромата?
А стаята е празна и е без прозорци...
И само твоят плач разкъсва
тъмнината...
© Александра Михалева All rights reserved.
Не съм тъжна попринцип, това са просто моментни настроения. 
