Покварена любов
Обичам те, но от тебе си отивам,
съдбата пак жестоко се надсмя,
остави ме сама да се проклинам
и да страдам самотна във нощта.
Обичам те, но далече заминавам
и миг не мога да остана аз със теб,
дългът зове ме и признавам -
по-добре е, че не ще си ти до мен.
Обичам те и любовта ми ме изгаря,
но, любими, знай, не ще й позволя
при теб да дойде и да те покваря,
предпочела бих веднага да умра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Стоянова Все права защищены
