Обичам те, но от тебе си отивам,
съдбата пак жестоко се надсмя,
остави ме сама да се проклинам
и да страдам самотна във нощта.
Обичам те, но далече заминавам
и миг не мога да остана аз със теб,
дългът зове ме и признавам -
по-добре е, че не ще си ти до мен.
Обичам те и любовта ми ме изгаря,
но, любими, знай, не ще й позволя
при теб да дойде и да те покваря,
предпочела бих веднага да умра.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
