Обичам те, но от тебе си отивам,
съдбата пак жестоко се надсмя,
остави ме сама да се проклинам
и да страдам самотна във нощта.
Обичам те, но далече заминавам
и миг не мога да остана аз със теб,
дългът зове ме и признавам -
по-добре е, че не ще си ти до мен.
Обичам те и любовта ми ме изгаря,
но, любими, знай, не ще й позволя
при теб да дойде и да те покваря,
предпочела бих веднага да умра.
© Марина Стоянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
