24 мая 2020 г., 14:31

...покълва пак доброто - непогазено

605 8 9

Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.

Животът ни е листи избледнели
и  капчици мастило, поразмазани.
И в нощите, в които сме летели -
рисуваме звезди - недоразказани.

Животът ни е шепа древни знаци,
които Бог рисува - на белязани
За другите навярно сме глупаци
и кичат се с крилата ни отрязани.

Животът ни е плодородна нива
и сеем семе с кръв и зной опазено.
Наивността ни - камъче убива,
покълва пак доброто - непогазено.

 

-----------------------------------------------

Времето е пясък, животът е вода, думата е вятър. Внимателно с тези компоненти, за да не се получи кал!

 

Честит празник откровенци!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...