24.05.2020 г., 14:31

...покълва пак доброто - непогазено

599 8 9

Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.

Животът ни е листи избледнели
и  капчици мастило, поразмазани.
И в нощите, в които сме летели -
рисуваме звезди - недоразказани.

Животът ни е шепа древни знаци,
които Бог рисува - на белязани
За другите навярно сме глупаци
и кичат се с крилата ни отрязани.

Животът ни е плодородна нива
и сеем семе с кръв и зной опазено.
Наивността ни - камъче убива,
покълва пак доброто - непогазено.

 

-----------------------------------------------

Времето е пясък, животът е вода, думата е вятър. Внимателно с тези компоненти, за да не се получи кал!

 

Честит празник откровенци!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...