May 24, 2020, 2:31 PM

...покълва пак доброто - непогазено

603 8 9

Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.

Животът ни е листи избледнели
и  капчици мастило, поразмазани.
И в нощите, в които сме летели -
рисуваме звезди - недоразказани.

Животът ни е шепа древни знаци,
които Бог рисува - на белязани
За другите навярно сме глупаци
и кичат се с крилата ни отрязани.

Животът ни е плодородна нива
и сеем семе с кръв и зной опазено.
Наивността ни - камъче убива,
покълва пак доброто - непогазено.

 

-----------------------------------------------

Времето е пясък, животът е вода, думата е вятър. Внимателно с тези компоненти, за да не се получи кал!

 

Честит празник откровенци!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...