27 нояб. 2021 г., 14:32

Покълване на вярата 

  Поэзия
245 0 0

Защото съм изплашен от обичане,
реших да си отида след обидата.
Понякога тъгата си отричам я,
но някога, когато вечер видя те,

надявам се в очите ти сълзите ти
цунамита да раждат до разбиване.
Сърцето ми тупти ли зад гърдите ти?
В обичане дали се преоткриваме?

Остави ме да плача до преливане...
Уплаших се да бъда с тишината...
Когато най-безшумно си отиваме,
желаем да ни чакат на вратата...

Заключи ли след моето обичане?
Пътувам към надежда за допълване.
С любовната емоция обличам се
и вярата в душата ми покълва...

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??