Покълване на вярата

Защото съм изплашен от обичане,
реших да си отида след обидата.
Понякога тъгата си отричам я,
но някога, когато вечер видя те,

надявам се в очите ти сълзите ти
цунамита да раждат до разбиване.
Сърцето ми тупти ли зад гърдите ти?
В обичане дали се преоткриваме?

Остави ме да плача до преливане...
Уплаших се да бъда с тишината...
Когато най-безшумно си отиваме,
желаем да ни чакат на вратата...

Заключи ли след моето обичане?
Пътувам към надежда за допълване.
С любовната емоция обличам се
и вярата в душата ми покълва...