18 июн. 2010 г., 09:53  

***покъртително*** сонети

1.5K 0 8
Аз знам, че Вий презряхте ме съвсем -
в омаята Ви непосилно дръзка,
по детски несъзнателна и мен
привързала със всяка своя връзка.

И аз, като един изискан мъж,
в юмруци стискащ волята си сетна,
подтискам в мене всеки топъл дъжд -
едва се сдържам да не Ви посегна.

Но Вие ме съсипахте съвсем,
случайна гледка силите ми смаза -
от къпещо се тяло изумен,
изведохте ми тръпката във таза.

И всеки ден аз моля своя бог
да ме употребите със възторг!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • употребих и аз с възторг! Голям кеф са стиховете ти!
  • Лулу!
  • Хахахаха - пак ме зарадва
  • Правилно, Алипиева, ширпотреба е, но не винаги е с възторг, та затова лирическия се надява него баш да го огрее. Трогателен ))))))))
  • сговорната ми дружина, благодаря , че сте ми тук )

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...