18.06.2010 г., 9:53  

***покъртително*** сонети

1.5K 0 8
Аз знам, че Вий презряхте ме съвсем -
в омаята Ви непосилно дръзка,
по детски несъзнателна и мен
привързала със всяка своя връзка.

И аз, като един изискан мъж,
в юмруци стискащ волята си сетна,
подтискам в мене всеки топъл дъжд -
едва се сдържам да не Ви посегна.

Но Вие ме съсипахте съвсем,
случайна гледка силите ми смаза -
от къпещо се тяло изумен,
изведохте ми тръпката във таза.

И всеки ден аз моля своя бог
да ме употребите със възторг!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • употребих и аз с възторг! Голям кеф са стиховете ти!
  • Лулу!
  • Хахахаха - пак ме зарадва
  • Правилно, Алипиева, ширпотреба е, но не винаги е с възторг, та затова лирическия се надява него баш да го огрее. Трогателен ))))))))
  • сговорната ми дружина, благодаря , че сте ми тук )

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...