18.06.2010 г., 9:53  

***покъртително*** сонети

1.5K 0 8
Аз знам, че Вий презряхте ме съвсем -
в омаята Ви непосилно дръзка,
по детски несъзнателна и мен
привързала със всяка своя връзка.

И аз, като един изискан мъж,
в юмруци стискащ волята си сетна,
подтискам в мене всеки топъл дъжд -
едва се сдържам да не Ви посегна.

Но Вие ме съсипахте съвсем,
случайна гледка силите ми смаза -
от къпещо се тяло изумен,
изведохте ми тръпката във таза.

И всеки ден аз моля своя бог
да ме употребите със възторг!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • употребих и аз с възторг! Голям кеф са стиховете ти!
  • Лулу!
  • Хахахаха - пак ме зарадва
  • Правилно, Алипиева, ширпотреба е, но не винаги е с възторг, та затова лирическия се надява него баш да го огрее. Трогателен ))))))))
  • сговорната ми дружина, благодаря , че сте ми тук )

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....