Jun 18, 2010, 9:53 AM  

***покъртително*** сонети

  Poetry » Love
1.5K 0 8
Аз знам, че Вий презряхте ме съвсем -
в омаята Ви непосилно дръзка,
по детски несъзнателна и мен
привързала със всяка своя връзка.

И аз, като един изискан мъж,
в юмруци стискащ волята си сетна,
подтискам в мене всеки топъл дъжд -
едва се сдържам да не Ви посегна.

Но Вие ме съсипахте съвсем,
случайна гледка силите ми смаза -
от къпещо се тяло изумен,
изведохте ми тръпката във таза.

И всеки ден аз моля своя бог
да ме употребите със възторг!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

  • употребих и аз с възторг! Голям кеф са стиховете ти!
  • Лулу!
  • Хахахаха - пак ме зарадва
  • Правилно, Алипиева, ширпотреба е, но не винаги е с възторг, та затова лирическия се надява него баш да го огрее. Трогателен ))))))))
  • сговорната ми дружина, благодаря , че сте ми тук )

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...