Jun 18, 2010, 9:53 AM  

***покъртително*** сонети

  Poetry » Love
1.5K 0 8
Аз знам, че Вий презряхте ме съвсем -
в омаята Ви непосилно дръзка,
по детски несъзнателна и мен
привързала със всяка своя връзка.

И аз, като един изискан мъж,
в юмруци стискащ волята си сетна,
подтискам в мене всеки топъл дъжд -
едва се сдържам да не Ви посегна.

Но Вие ме съсипахте съвсем,
случайна гледка силите ми смаза -
от къпещо се тяло изумен,
изведохте ми тръпката във таза.

И всеки ден аз моля своя бог
да ме употребите със възторг!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

  • употребих и аз с възторг! Голям кеф са стиховете ти!
  • Лулу!
  • Хахахаха - пак ме зарадва
  • Правилно, Алипиева, ширпотреба е, но не винаги е с възторг, та затова лирическия се надява него баш да го огрее. Трогателен ))))))))
  • сговорната ми дружина, благодаря , че сте ми тук )

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...