20 июл. 2006 г., 19:07

Полет

1.3K 0 4


Ясен – олицетворение на небесния простор.

Копнежен – птичи поглед покоряващ най-далечния обзор.

Илюзорен – съвкупност от мечта и блян,

                     

хаотично разпилян в ясното безбрежие на илюзорната луна!

 

Творец в мисълта сиприземен високо на върха на всяка планина.

Изумителен със същността си – вихрен полет, реещ се във вечността .

 

Страстно търсещ пламенна любов във всяка капчица роса.

Истински, кристален – като детската сълза.

 

Пленителна душа, нарисувана от цветовете на наситена дъга.

Обаятелна мелодия, звучаща вечер, винаги – в планинската гора.

Лирик, но натурален – благославящ песните за любовта.

Естествено реален, като сянка на сияеща звезда.

Трогателно кристален, сякаш птичи полет устремен в необятността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се разбира какво точно искаш да кажеш. Иначе има някаква промисъл. Не те критикувам. Изчисти стила си.
  • Аз не разбрах на това какво не му харесахте!
    Много е нежно,приятно е за четене..интересно.Браво,хубаво е.На мен ми хареса!
  • покажи нещо по-добро тогава /към писателчето/
    това е емоция, която не бива да се критикува, а само - поощрява!
    формата идва с времето.
  • Деяна,усмивката е от мен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...