20.07.2006 г., 19:07

Полет

1.3K 0 4


Ясен – олицетворение на небесния простор.

Копнежен – птичи поглед покоряващ най-далечния обзор.

Илюзорен – съвкупност от мечта и блян,

                     

хаотично разпилян в ясното безбрежие на илюзорната луна!

 

Творец в мисълта сиприземен високо на върха на всяка планина.

Изумителен със същността си – вихрен полет, реещ се във вечността .

 

Страстно търсещ пламенна любов във всяка капчица роса.

Истински, кристален – като детската сълза.

 

Пленителна душа, нарисувана от цветовете на наситена дъга.

Обаятелна мелодия, звучаща вечер, винаги – в планинската гора.

Лирик, но натурален – благославящ песните за любовта.

Естествено реален, като сянка на сияеща звезда.

Трогателно кристален, сякаш птичи полет устремен в необятността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се разбира какво точно искаш да кажеш. Иначе има някаква промисъл. Не те критикувам. Изчисти стила си.
  • Аз не разбрах на това какво не му харесахте!
    Много е нежно,приятно е за четене..интересно.Браво,хубаво е.На мен ми хареса!
  • покажи нещо по-добро тогава /към писателчето/
    това е емоция, която не бива да се критикува, а само - поощрява!
    формата идва с времето.
  • Деяна,усмивката е от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...