Jul 20, 2006, 7:07 PM

Полет

  Poetry
1.3K 0 4


Ясен – олицетворение на небесния простор.

Копнежен – птичи поглед покоряващ най-далечния обзор.

Илюзорен – съвкупност от мечта и блян,

                     

хаотично разпилян в ясното безбрежие на илюзорната луна!

 

Творец в мисълта сиприземен високо на върха на всяка планина.

Изумителен със същността си – вихрен полет, реещ се във вечността .

 

Страстно търсещ пламенна любов във всяка капчица роса.

Истински, кристален – като детската сълза.

 

Пленителна душа, нарисувана от цветовете на наситена дъга.

Обаятелна мелодия, звучаща вечер, винаги – в планинската гора.

Лирик, но натурален – благославящ песните за любовта.

Естествено реален, като сянка на сияеща звезда.

Трогателно кристален, сякаш птичи полет устремен в необятността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не се разбира какво точно искаш да кажеш. Иначе има някаква промисъл. Не те критикувам. Изчисти стила си.
  • Аз не разбрах на това какво не му харесахте!
    Много е нежно,приятно е за четене..интересно.Браво,хубаво е.На мен ми хареса!
  • покажи нещо по-добро тогава /към писателчето/
    това е емоция, която не бива да се критикува, а само - поощрява!
    формата идва с времето.
  • Деяна,усмивката е от мен!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...