Много истини разбирам, но пропускам май една:
хората при теб не спират, ако нямат мисълта:
„Как изгода аз да имам? Как на мен да е добре?“.
Някой днес краде и взима, без дори да разбере,
че животът ще го ступа, че животът е везна.
Той понякога под лупа мери всяка добрина.
Вчера слънцето залезе и делата ни приспа.
Докога да съм железен в разнебѝтена земя?
Някой днес обича силно и сърцето му бумти –
друг расте в среда стерилна: без усмивки и мечти.
Някой мъката възпява и тъгува през нощта,
друг от юг се появява със семейна топлина.
Много истини разбирам и обичам аз една...
Днес животът ще вибрира, ако имаш ти мечта.
Всеки ден блести в очите и в сълзите на мига.
Ако трябва да летите, го правете от душа!
© Димитър Драганов Все права защищены