28 июн. 2020 г., 07:51

Полет

739 4 2

Много истини разбирам, но пропускам май една:
хората при теб не спират, ако нямат мисълта:
„Как изгода аз да имам? Как на мен да е добре?“.
Някой днес краде и взима, без дори да разбере,

че животът ще го ступа, че животът е везна.
Той понякога под лупа мери всяка добрина.
Вчера слънцето залезе и делата ни приспа.
Докога да съм железен в разнебѝтена земя?

Някой днес обича силно и сърцето му бумти –
друг расте в среда стерилна: без усмивки и мечти.
Някой мъката възпява и тъгува през нощта,
друг от юг се появява със семейна топлина.

Много истини разбирам и обичам аз една...
Днес животът ще вибрира, ако имаш ти мечта.
Всеки ден блести в очите и в сълзите на мига.
Ако трябва да летите, го правете от душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...